27.02.2019 г.

Сухо стъблено гниене (фомоза) по слънчогледа

Автор Corteva България
Something went wrong. Please try again later...

Сухото стъблено гниене се причинява от гъбата Phomamacdonaldii (синоним Leptosphaerialindquistii). Болестта се среща в повечето региони на отглеждане на слънчоглед по света. Понякога инфекцията е ограничена и щетите върху добива не са значителни въпреки симптомите по растенията (фигура 1). В други райони болестта придобива значение през последните 15 години. Във Франция например разпространението и степента на тежест на болестта са се увеличили значително от 1990-те години насам. Тежко заразените растения отслабват и може да произведат по-малки пити с намален добив и маслено съдържание. Загубите на добив са по-тежки, когато инфекцията възникне в началото на сезона. Стъблото може да изгние напълно, което прави растението податливо на полягане. Това се нарича „ранна смърт“ или „преждевременно узряване“. При силно заразяване във Франция се съобщава за загуби на добив от 0,2 до 0,7 т/ха. В Русия се описват загуби на добив от 25% при благоприятни за болестта условия.

Значение на болестта и географско разпространение

Сухото стъблено гниене се причинява от гъбата Phomamacdonaldii (синоним Leptosphaerialindquistii). Болестта се среща в повечето региони на отглеждане на слънчоглед по света. Понякога инфекцията е ограничена и щетите върху добива не са значителни въпреки симптомите по растенията (фигура 1). В други райони болестта придобива значение през последните 15 години. Във Франция например разпространението и степента на тежест на болестта са се увеличили значително от 1990-те години насам. Тежко заразените растения отслабват и може да произведат по-малки пити с намален добив и маслено съдържание. Загубите на добив са по-тежки, когато инфекцията възникне в началото на сезона. Стъблото може да изгние напълно, което прави растението податливо на полягане. Това се нарича „ранна смърт“ или „преждевременно узряване“. При силно заразяване във Франция се съобщава за загуби на добив от 0,2 до 0,7 т/ха. В Русия се описват загуби на добив от 25% при благоприятни за болестта условия.

Сухо стъблено гниене по слънчогледа


Фигура 1. 
Общ изглед на тежко заразяване с Phomopsis helianthi по слънчогледови култури

Симптоми

Симптомите на сухото стъблено гниене са най-забележими след цъфтеж и включват смолисточерни лезии по стъблото, които често са дълги няколко сантиметра. Освен това гъбата произвежда лезии по листата, прилистниците на цветовете, задната страна на питата и короната или основата на стъблото.Типичните лезии по стъблото произхождат от заразяване на листа, което напредва надолу по листната дръжка до стъблото. Впоследствие лезиите по стъблото са особено видими по стареещите листни дръжки (фигура 2). При благоприятни условия листата увяхват, дръжката почернява и лезиите по стъблото се уголемяват, за да образуват
големи, лъскави, черни петна с ясни очертания. Често по едно и също стъбло се появяват по няколко лезии.По повърхността на лезиите е възможно да се наблюдават с лупа малки и кръгли съзряващи телца (пикнидии).Засегнатите растения може да произведат малки пити с няколко семена.Преждевременна смърт може да възникне в кръгли участъци от полето или при отделни растения, разпръснати из него.

Сухо стъблено гниене по слънчогледа

Фигура 2. Подробни симптоми на заразяване със сухо стъблено гниене

Цикъл на болестта и епидемиология

Заразяването със сухо стъблено гниене възниква през целия сезон на растеж, въпреки че лезиите стават забележими по-късно през лятото. На фигура 3 е показан жизненият цикъл на P. macdonaldii. Гъбата презимува в остатъци от заразена култура, които са основният източник на ифекция.Състои се от полови спори (аскоспори), образувани в края на зимата или през пролетта в перитеции. Те се разпространяват към слънчогледовите семеначета от вятъра или дъжда и покълват, като образуват мицела на безполовата форма на гъбата. Най-честият тип инфекция се причинява от безполовите пикнидиоспори по време на цъфтежа. Пикнидиоспорите се екструдират в пихтиеста маса и се разпространяват към слънчогледовото растение от дъжда и насекомите. Пикнидиоспорите покълват при температура между 5ºC и 30ºC. Оптималните условия на заразяване включват температура 25ºC с минимална продължителност на свободна влага (т.е. водният слой по листата/стъблата) 24 часа. При 20ºC са необходими 48 часа свободна влага за заразяване и развитие на симптомите.

Това означава, че честите валежи и високите температури са идеални условия за разпространението на болестта. Болестта се развива по-лесно по застаряващи растителни тъкани във влажни условия по време на и след цъфтежа на растенията. Нападенията от насекоми (особено от стъблен хоботник) значително допринасят за разпространението на заразяването и степента на тежест.

Стъблените хоботници от видовете Apionи Cylindrocopturusмогат да пренасят спори на Phomaкакто вътрешно, така и външно. Храненето с листа на възрастните хоботници причинява лезии по листата и заразените ларви разпространяват гъбата, правейки тунели през цялото стъбло. Употребата на заразени семена за сеитба е третият фактор, който способства разпространението на заразяването, макар и в по-малка степен.

Стадии на сухо стъблено гниене

Фигура 3. Цикъл на болестта сухо стъблено гниене(фомоза) (адаптиран от зимна рапица, но има същите стадий като при слънчогледа)
(снимката е взета от http://www.rothamsted.ac.uk/phoma-leaf-spot-forecast/phoma-stem-canker-epidemiology)

Контрол и борба

Няма напълно ефективна мярка за контрол на сухото стъблено гниене. Ротацията на културите обаче може да намали количеството инфекция, налично в почвата.Препоръчва се ротация на културите на 4 години в райони с висок болестен потенциал.Заораването на слънчогледовите остатъци също ще допринесе за намаляване на болестния потенциал през следващите години. Увеличаването на значението на болестта във Франция например е свързано с прилагането на ротации на кратки периоди (слънчоглед – пшеница) и опростената обработка на почвата (за пшеница). Избягването на прекомерното азотно наторяване също може да намали степента на тежест на болестта. Не е налице пълна устойчивост, но хибридите могат да се различават по своята чувствителност.
За повече информация относно хибридите, приспособени към местните условия със съответстващото ниво на толерантност към фомоза, се свържете с местния представител на DuPontPioneer.

Фунгициден контрол

Предлагат се опции за химичен контрол и трябва да се вземат предвид като част от интегрирана програма за борба с вредителите. Профилактичните пръскания са най-ефективни, обикновено когато са се развили 6 до 8 листа. Навременното и правилно пръскане с фунгициди (напр. триазоли, стробилурини, карбоксамиди) ще ограничи появата на нови заразявания и ще предотврати епидемии.

Как да различите сухо стъблено гниене (фомоза), рак по стъблото (фомопсис) и кореново гниене

Фомозата и фомопсисът имат един и същ процес на заразяване (от листа през дръжката до стъблото) и често възникват заедно горе-долу по едно и също време. Ракът по стъблото (фомопсис) (Phomopsissp.) обикновено причинява повече щети от фомозата, тъй като води до по-голямо разпадане на стъблото.Вследствие на това стъблата по-лесно се раздробяват при прилагане на натиск върху тях. Цветът, размерът и морфологията на лезиите по стъблото могат да помогнатза различаване на тези две гъби, както и на Sclerotiniasclerotiorum. Освен това, докато лезиите по стъблото на сухото стъблено гниене са смолисточерни и обикновено не по-големи от 6 cm, лезиите, образувани от рака по стъблото, са отличително кафяви и често са по-големи от 10 cm (фигура 4). При рака по стъблото то става кухо и не възниква полягане. S. sclerotiourum(гниене на средата на стъблото, гниене на основата на стъблото) произвежда жълтеникаво-кафяви лезии, които често са по-големи от 10 cm; те често разнищват стъблата и причиняват полягане на растенията.

Сухо стъблено гниене по слънчогледа

Фигура 4. Типична лезия на фомопсис (отгоре) в сравнение с лезия на фомоза (отдолу)

Автор: д-р Алберто Мартин-Санц
Фитопатолог и изследовател на патологията и генетиката на растенията

Библиография

GulyaTJ, RashidKYandMasirevicSM.1997.Sunflowerdiseases. In: Sunflower Technology andProduction 35. SchneiterAA (Ed). ASA, CSSA, SSSA, Madison, WI. Pp: 263-379
SchwartzHFandMarkellSG.2016. PhomaBlack Stem.In: CompendiumofSunflowerDiseasesandPests.In: CompendiumofSunflowerDiseasesandPests.HarvesonRM, MarkellSG, Block CC, GulyaTJ (Eds). The American PhytopathologicalSociety, St. Paul, Minnesota, USA. Pp: 23- 24.