Предлагаме нови интегрирани решения за земеделските стопани
Something went wrong. Please try again later...
Иван Дражев, маркетинг мениджър на Corteva Agriscience™ - Балкани
Каква е основната мисия на компанията Corteva Agriscience™?
Corteva Agriscience™ е единствената голяма научна компания, създадена през 2019 г. от сливането на Dupont, Dow Agrosciences и Pioneer, изцяло посветена на селското стопанство. Съчетавайки силните страни на Pioneer семена, DuPont растителна защита и Dow AgroSciences растителна защита, използваме капацитета на най-ярките умове и опит в селското стопанско, придобити в продължение на два века научни постижения.
Какви са тенденциите по отношение на повишаване на нуждите от храна и каква е ролята на вашата компания?
- Данните и тенденциите от 2020 г. показват, че промишлеността на ЕС в областта на храните и напитките наема 4.82 милиона души, генерира оборот 1.2 трилиона евро и 266 милиарда евро добавена стойност, което я прави най-голямата производствена индустрия в ЕС. В Corteva Agriscience™ разработваме интегрирани решения, които да отговарят на нуждите на земеделските производители, да предвиждат предизвикателствата и да им отговарят адекватно и своевременно. Чрез иновациите ние предлагаме продукти и услуги, които помагат на фермерите да произвеждат това, от което населението има нужда, като опазват природните ресурси и плодородието на нашата земя.
Как Corteva Agriscience™ помага в тези процеси?
- Нашият прозрачен подход дава на потребителите яснота и увереност за храната, която купуват и консумират. Чиста храна - чиста земя.
Вие сте маркетинг мениджър за Балканите? Кажете нещо повече за земеделието и тенденциите в целия район?
- Земеделието е стратегически отрасъл в икономиките на всички държави в света, включително и в страните от Балканския полуостров. Най-точна оценка мога да дам за състоянието на земеделието в България. От гледна точка на използваните сортове и хибриди определено добивите за последните двадесет години скочиха значително. Ще дам конкретен пример. Ако до 2000 г. в България се отглеждаха хибриди слънчоглед с потенциален добив от 150 до 200 кг/дка, сега хибридите слънчоглед, които се отглеждат, дават добив минимум 300 кг/дка и нагоре. И по този показател България е страната с най-голямо производство на слънчоглед на глава от населението в целия свят. Същото важи за пшеницата, ечемика и царевицата.
Проблемът за нашата страна е, че климатът се промени към такъв с малко или никакъв сняг през зимата и липса на валежи в най-нужния момент за дадената култура, така че да даде максималния си добивен потенциал. В растителната защита също има голяма промяна. Като пример мога да дам това, че много стари продукти за растителна защита се извадиха от практиката и бяха заменени с нови, които са по-ефективни и покриват вече високите критерии за безопасност за работещите, околната среда и почвите. Същите неща, които споменах за България, важат и за страните от Балканския полуостров.
Друга важна тенденция, която е характерна не само за нашия регион, но и за целия свят, е движението на изкупните цени на земеделската продукция. За щастие на всички участници във веригата на производство, главно на зърно, изкупните цени за 2020 и 2021 г. са доста високи в сравнение с 2019 и 2018 г. За пример отново ще дам слънчогледа. През 2020 г. изкупната цена на слънчогледа започна от 600 лв. и достигна до 1000 лв. на тон. Сега, през настоящата 2021 г., изкупната цена се движи от 850 до 950 лв. на тон. През 2018 и 2019 изкупната цена се движеше в диапазона от 500 до 600 лв. на тон.
Какви са тенденциите при хибридите и растителната защита?
- При хибридите тенденцията е да се внедряват нови хибриди, които освен с по-висок добивен потенциал вече трябва да имат високо ниво на толерантност/устойчивост към неблагоприятни сухи климатични условия, важни болести, растителни паразити (като синя китка), полягане и др. Новите хибриди трябва са гъвкави - да могат да се засяват по-рано от нормалния агротехнически срок, да могат да се отглеждат и на по-бедни почви, в райони с по-голяма надморска височина и да дават приблизително същия добив както при нормални условия и по-хубави почви. Друга тенденция при селекцията е да се създават хибриди с по-къс вегетационен период, така че да могат да се отглеждат като втора култура през същата календарна година. Така земеделците ще имат възможност да произведат втора реколта през същата календарна година и да генерират повече приходи и печалба, за да са финансово стабилни и независими.
В растителната защита вървят периодични процеси на оценка на въздействието на продуктите за пръскане. Като пример мога да дам това, че доста масово използвани активни вещества (като ацетохлор, пропиконазол, хлороталонил, епоксиконазол и др.) бяха извадени от т.нар. списък "Анекс 1" с одобрените за използване активни вещества за влагане за формулиране на препарати в ЕС поради определени причини от токсикологична и екотоксикологична гледна точка. Най-лошото в случая е, че когато се забрани дадено активно вещество и не се даде алтернативно решение, тогава земеделците тръгват да търсят решение с вече забранени продукти от съседни държави.
Публична тайна е в земеделския бранш, че съществува т.нар. черен пазар на препарати за пръскане, който не е малък като обем. Но в същото време големите мултинационални компании в растителната защита работят усилено по внедряване на нови активни вещества, които покриват много по-големите критерии за безопасност, токсикология, екотоксикология и ефикасност. Има достатъчно примери в практиката. И понеже всичко това струва пари, искам да направя едно сравнение за общите разходи по внедряване на едно ново активно вещество и съответните му препарати в практиката. През 90-те години на миналия век общите разходи бяха в размер на около 20 до 25 милиона долара, докато сега тези разходи са нараснали от 220 до 250 милиона долара.
И около 95% от тези 250 милиона долара са за изследвания за безопасност за хора, животни, околна среда, влияние през следващите години и т.н. Но и без растителна защита не може да се мине поради простата причина, че ако не се ползват препарати за контрол на плевели, болести и неприятели, добивите от единица площ ще паднат с около 30% до 50%. След което ще последва намалено производство, дефицит на суровини и повишение на цените по цялата верига на производство на храни.
Говори се, че един трактор е по-скъп от една суперкола?
- Определено е вярно, защото сегашното поколение трактори са вече в друго "измерение" - много по-технологично разработени за по-лесно и ефективно производство в земеделието - просто имат много електроника, която опростява управлението им, намалява разхода на гориво и са с намалени вредни емисии в атмосферата.
Сттия от списние Капитал: https://www.capital.bg/biznes/zemedelie/2021/09/24/4253316_predlagame_novi_integrirani_resheniia_za_zemedelskite/