Corteva в новините •  20.10.2021 г.

„ОТ ФЕРМАТА ДО ТРАПЕЗАТА“ – ВРЕМЕ Е ДА СЕ ВСЛУШАМЕ В ДАННИТЕ

Something went wrong. Please try again later...

Всички участници в хранителната верига са съгласни с основните принципи, заложени в стратегията „От фермата до трапезата“ и напълно добре осъзнават, че са необходими постоянни и значителни подобрения, за да се осигури устойчив подход към системите ни за храна. Въпреки това, в няколко неотдавна публикувани изследвания на стратегията „От фермата до трапезата“ се посочва, че настоящите цели, ако бъдат изпълнени по предложения начин, ще костват значително на земеделските стопани в ЕС и жизнеспособността на цялата европейска култура на земеделие.

Отминало е времето за политически послания, свързани със стратегията „От фермата до трапезата“. Сега е време да се анализират данните, които съществуват в момента. През последните месеци няколко ключови доклади и изследвания правят опит да оцени и измери въздействието на целите, определени от Европейската комисия, след представянето на стратегиите „От фермата до трапезата“ и за биологичното разнообразие от Комисията през май 2020 г.

Изследванията, проведени от Министерството на земеделието на САЩ[1], организацията HFFA Research[2], Съвместният изследователски център на ЕС (JRC)[3], Университета в Кийл[4], както и Университета и изследователския център Вагенинген (WUR), стигат до заключението, че съществуват няколко съществени последици, компромиси и мъртви зони, които се налага да бъдат спешно разгледани от политиците в ЕС (както и по света).

Така например:

  • проучването на JRC прогнозира, че очакваният спад между 40 и 60% от емисиите на парникови газове от европейското земеделие в резултат на изпълнението на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ ще доведе до възлагането на европейското селскостопанско производство, включително емисиите от него, на външни изпълнители от трети страни;
  • проучването на Университета в Кийл прогнозира, че Европа може да се превърне в нетен вносител на храни, напълно в разрез с откритата стратегическа автономност, насърчавана от Европейската комисия по време на кризата с КОВИД;
  • изследването на Министерството на земеделието на САЩ стига до заключението, че целите, заложени в стратегията „От фермата до трапезата“, могат да доведат до продоволствена несигурност на 22 милиона души.

 

Защо Европа не обръща внимание на данните?

Всички тези изследвания, които използват различни методики и имат различни акценти и ограничения, се допълват взаимно. Всички те стигат до същите заключения. Селскостопанското производство на ЕС ще намалее, доста драстично при това в някои области и за някои продукти. Според последното изследване на WUR в резултат на кумулативното въздействие на целите средното производство ще отбележи спад от 10-20%[5] до 30% при някои култури.

По отношение на животновъдството, изследването на Университета в Кийл посочва спад от средно 20% в производството на говеждо месо и 17% на свинско месо в ЕС. Последващ документ за политиката на WUR (който предстои да се публикува) потвърждава цялостния спад в производството на говеждо и свинско месо и млечни продукти, който ще доведе не само до покачване на цените за европейските потребители, но и ще има неясни последици за доходите на животновъдите.

Данните ясно посочват въздействието върху търговията, доходите на земеделските стопани и цените за потребителите в крайна сметка. Ще бъде по-трудно да се промени системата на храните при тези условия, а налагането на данъци върху потреблението, предлагано от Европейския парламент, може да направи системата социално несправедлива.

Всички участници във веригата за производство на селскостопански хранителни продукти разбират добре предизвикателствата, свързани с околната среда и климата, пред които сме изправени днес. Всички сме поели ангажимента да изиграем нашата роля в борбата за намаляване на отрицателните последици от изменението на климата. Европейското селскостопанско производство е сред най-съобразените с ресурсите и околната среда в света. Въпреки това европейските производители вярват, че с помощта на иновациите и на още по-голяма подкрепа на челно място в селскостопанската политика на ЕС, земеделските стопани ще продължат да произвеждат още по-устойчиво. Признаваме очакванията на обществото и политиците към производството на храните. Но „политическите цели, които не са основани на данните“ ще окажат пагубно въздействие върху европейското земеделие. Трябва да изграждаме политики, насочени към решения, въз основа на данните, с които разполагаме, в които иновациите са крайъгълен камък.

За да можем да започнем да говорим за решенията е необходимо да имаме общо разбиране на предизвикателствата, пред които се изправяме в опита да постигнем целите на „От фермата до трапезата“. Това общо разбиране следва да се основава на всеобхватната и кумулативна оценка на въздействието, осъществена от Европейската комисия. В последното изследване на Университета Ванинген, с различните включени сценарии, ясно се посочва, че  изолираното преценяване на въздействието на целите  на стратегията  „От фермата до трапезата“, както Комисията изглежда предвижда да прави отсега нататък, ще даде само частична представа за кумулативните обстоятелства, пред които са изправени земеделските стопани и участниците в хранително-вкусовата промишленост на място.

Подобно на Комисията желаем да сложим точка на дебата относно необходимостта от провеждането на кумулативна оценка на въздействието. Призоваваме за провеждането на всеобхватна оценка, защото искаме да разберем къде могат потенциално да възникнат проблеми, за да можем да обсъдим възможните решения.

Моделът на производство на храни на Европа, воден от Общата селскостопанска политика, е един от най-големите успехи на Европейския съюз. Не разбираме очевидния опит да се отмени постигнатия напредък и да се пренебрегнат успехите ни в момент, когато търговските ни партньори вече обмислят как да запълнят празнотите в производството, оставени от Европа.

Освен това, ако  производството на ЕС спадне, както ясно се очаква от всички изследователи, оценили въздействието на настоящите предложения на Комисията, то най-вероятно ще се увеличи значително вносът на селскостопански суровини и съставки на ЕС, като по този начин ЕС ще стане зависим от вносни продукти, за да изхрани населението си, а това ще създаде определени политически и свързани с безопасността на храните рискове за европейските потребители.

Време е Европейската комисия да проведе цялостна оценка на въздействието. Наближава бързо крайният срок на „От фермата до трапезата“. Осем години не е много дълъг период за селскостопанския сектор. Спешно се нуждаем от конкретни предложения и по-широко обсъждане на избора, който ще направим, но дискусията е необходимо да се основава на по-добри данни.

-          КРАЙ –

 

Селско стопанство и напредък – Европейска платформа за устойчиво селскостопанско производство
Коалиция на веригата за производство на селскостопански хранителни продукти – Съвместна инициатива на европейската верига за производство на селскостопански хранителни продукти
AnimalhealthEurope – Европейската индустрия на ветеринарномедицинските продукти
AVEC — Асоциация на производители и търговци в ЕС на домашни птици
CEFS – Европейска асоциация на производителите на захар
CEJA – Европейски съвет на младите фермери
CEMA - Европейска асоциация за търговия със земеделска техника
CEPM - Европейска конфедерация производство на царевица
CEVI – Европейската конфедерация на независимите лозари
CIBE - Международна конфедерация на европейските производители на цвекло
Clitravi - Център за връзка на месопреработвателните индустрии в ЕС
Coceral  - Европейска асоциация за търговия със зърнени култури, маслодайни семена, маслинено масло, масла и мазнини, фуражи и селскостопански суровини
COPA/COGECA -  Комитет на професионалните земеделски организации и Генерална конфедерация на земеделските кооперативи в Европейския съюз
CropLife Europe – Европейската асоциация на растителнозащитната индустрия

EBB – Европейски съвет за биодизел
EFFAB - Европейския форум на отглеждащите селскостопански животни
ELO - Европейска организация на собствениците на земя
Европейският глас за животновъдството (European Livestock Voice) – Европейска платформа за хранителната верига, свързана с животновъдството
Euro Foie Gras - Eвропейската асоциация на производителите на гъши дроб
Euroseeds – Европейски семенен сектор
ePure - Европейската организация на производителите на етанол
UECBV - Eвропейски съюз на търговците на живи животни и месо
FEFAC - Европейската федерация на производителите на фуражи
FEFANA - Eвропейска асоциация на производителите на специализирани фуражни компоненти и техните смеси
Fertilizers Europe - Европейски сектор на производителите на торове
IBC – Международна конфедерация на месарите

 

[1] https://www.fas.usda.gov/newsroom/economic-and-food-security-impacts-eu-farm-fork-strategy

[2] https://hffa-research.com/wp-content/uploads/2021/05/HFFA-Research-The-socio-economic-andenvironmental-values-of-plant-breeding-in-the-EU.pdf

[3] https://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC121368

[4] https://grain-club.de/fileadmin/user_upload/Dokumente/Farm_to_fork_Studie_Executive_Summary_EN.pdf

[5] Резюме на резултатите от Сценарий 4: употреба на пестициди и хранителни съставки, 10% под угар